Видове палми

При този род не е уточнено научно дали се състои само от един вид или се подразделя на няколко близко сродни вида. Borassus достига височина повече от 20 м при диаметър на стъблото до 60 см. В основата си стъблото е удебелено, в средата понякога подуто и с пръстени по цялата дължина. Гъстият листен кичур се състои от множество ветрилообразни, твърди, костапалматни листа със синьо-зелен до сиво-зелен цвят. Произход: Borassus е разпространен от Африка през Мадгаскар и прилежащите му островни групи до Индия, Шри Ланка, Югоизточна Азия, Малайския архипелаг и Нова Гвинея. Палмите виреят в сухи, горещи области с мусонен климат и нямат предпочитание към типа почва.

В младежкия стадий стъблото на са-къзовата палма (или пинангова палма) е зелено. С течение на годините то добива сив цвят и там, където е имало листа, остават пръстеновидни, по-светли белези. Листната корона е образувана от сравнително малко листа, чиито пера са насочени право напред. Те са много плътно един до друг и не са заострени, а подкастрени и назъбени. Костилковите плодове на сакъзовата палма, от които се до бива дъвка, са яйцевидни и достигат дължина 5 см.

Родът спада към най-атрактивните перести палми. Известни са над 50 вида. Те имат стройни стъбла с пръстеновидни белези и диаметър 20 см. На височина достигат 30 м. Гладката корона е с дъговидно висящи перести листа, чиито върхове са затъпени, окастрени или назъбени в зависимост от вида. Двете пера на върха на листа често са сраснали във форма на опашка на риба. Съцветията се явяват под короната и имат мъжки и женски цветове.

Произход: Родът Areca произхожда от влажните и топли тропици. Областта на разпространение се простира от Източна Индия, Шри Ланка, Югоизточна Азия през Соломоновите острови до Куинсленд. Повечето видове виреят в приглушената светлина в долните и средни нива на тропическата джунгла, но някои високорастящи видове са приспособени към ярка слънчева светлина.

Родът (новите научни разработки я причисляват към Syagrus) се състои от един вид с много вариетети. Цимен­теносивите солитерни стъбла са срав нително гладки с неравномерни пръс теновидни белези. При възрастните палми стъблото се издува в средата като коремче и достига височина 25 м. Листата израстват без корона и об­разуват рехав листен кичур, който из глежда перест. Перестите листа може да станат дълги повече от 5 м. Отна­чало са насочени нагоре от стъблото и провисват в дъга. Многобройните пера, които израстват от средата в не­равномерни снопчета (до пет на едно място), се спускат силно надолу, кое то придава на палмата характерен хабитус.

Произход: Областта на разпростра нение се простира от Бразилия, Парагвай и Уругвай до Аржентина. Там тя се среща в гори, в близост до реки и в други области с достатъчно почвена влага. Arecastrum расте бързо, приспособява се лесно и дори в тропическите области се използва за оформяне на пейзажа.

Родът Archontophoenix обхваща четири вида, които образуват стройни, гладки, зелени до сиви солитерни стъбла с височина 22 м. Белезите от изпадалите листа остават като неравномерно отдалечени един от друг пръстени около стъблото. Стъблото завършва с корона. Тя има тъмнозелени, висящи в дъга, заострени перести листа с къси дръжки без бодли. Под короната се появяват съцветията, от които се развиват яркочервени, кръгли до овални плодове с диаметър 10 до 12 см.

Произход: Видовете Archontophoenix се срещат в субтропическите и тропически райони на Австралия. Те растат във влажните джунгли на топлата зона с много валежи и заради своята елегантност се отглеждат като декоративни растения във всички тропически области по света.