Видове палми

Палмите с тръни са по-скоро изключение. Дръжки те на листата на някои родове са покрити с бодли с форма на зъби на трион, напр. Washingtonia и Trachycarpus (само загатнати). Европейската миниатюрна палма Chamaerops humilis развива по края на листните дръжки остри игловидни бодли, които достигат дължина 2 см. За някои видове Phoenix е харак терно ошипяване на най-долните, къси листни дръжки. Те поемат функцията на ефективно въоръжение.

Един от най-бодливите видове e Aiphanes. При вида Aiphanes caryotifolia с атрактивна външност и перести листа във форма на рибна опашка всички части на растението са снабдени с остри черни игли. Разположените пръстеновид но по стъблото игли са дълги повече от 10 см. Други бод ливи родове са например Acanthococos, Acrocomia, Astrocarium, Bactris и Desmoncus.

Най-богатият на видове род сред палмите е Calamus. До днес са известни 340 вида, чиято естествена зона на раз­пространение е между 30 гра дуса северна и южна ширина. Най-много видове се срещат в района на Нова Гвинея, Сингапур и островите Сунда.

Няма друго семейство палми, което да има приблизително толкова широк спектър на на полезност, като семейството арекацеи. Именно заради това палмите са сред най-важните растения за жителите на тропиците. В Индия, например, изброяват 801 възможности за използване на палмирската палма (Borassus frabellifer), тоест почти колкото кокосова та палма, чийто коефициент на приложимост е 99.9. Тук не е възможно да се изброят мно­гостранните възможности за използване на палмите и техните плодове.

Най-дребната палма, образуваща стъбло, е Reinhardtia gracilis, var.gracilior, вид с неравномерни ветрила, който се среща в Южно Мексико, Хондурас и Гватемала. Височината на стъблото е под 1 м, а диаметърът му достига само 4-7 мм. Също така нежна е произхождащата от Мексико Chamaedorea metallica, чиито листа достигат максимална дължина 25 см.

Рекордът по бързо израстване държат видовете Calamus. Дори младите растения из преварват неимоверно ско ростта на израстване на видо вете, които образуват стъбла. Запасите на Calamus намаля ват вследствие на прекалено голямото им икономическо използване, тъй като от из дънките им се добива така наречената испанска тръба за направа на плетени мебели.

Най-дълго живеещият вид е Lodoicea maldivica, ветрилна палма от Сейшелите. Предпо лага се, че тя достига възраст повече от 800 години, но пък стъблото й е сравнително нис ко - 30 м. Дърветата започ ват да цъфтят на 30 години. За узряването на плодовете са нужни шест до седем години. Световните запаси от тези дървета са само няколко хи ляди екземпляра.

Най-често култивираните видове са финиковите и коко совите палми, които се счи тат за източници на основни хранителни продукти. През 1989 година финиковите пал ми по света наброявали 100 милиона, а добивът на плодо ве от тях - 1,8 милиона тона.

Най-бавнорастящата от всички палми е Jubaea chilensis, медената палма. Тя е един ствен вид от рода. Естестве­ната област на нейното разпространение е сравнително тясно ограничена. Изолирани екземпляри се срещат по тихоокеанското крайбрежие между 30 и 35 градуса южна ширина.

Най-големи листа от всички палми развива ликовата палма Raphia farinifera, която расте в Мадагаскар. Листата са истински чудовища с дължина 20 метра и пера, дълги До 2 м. Палмата дава плод само един път в живота си. Съцветието се появява през 16-та й година и от него се развива доста тежък сноп от плодове. Всички части на това растение имат голямо икономическо значение за на селението. Най-ценният про дукт обаче е ликото Raphia, добивано от още недоразви тите листа.

Най-дългите палми са от род Calamus (наричан още ротанг), които поради захва-щите си органи с кукички принадлежат към лиановия тип. Видовете Calamus нямат стълбовидно стъбло, те разви ват обикновено жилави из дънки с диаметър само някол ко сантиметра, по които са пръснати перести листа. В стремежа си към светлина те се катерят нагоре по гиганти те в девствените гори, като достигат понякога дължина над 200 м.

Най-високо стъбло при палмите развива Ceroxylon quindiuense, переста палма, която отделя восък на върха на стъб лото. Тя се среща предимно в района на мъгливите гори в Колумбийските Анди, където расте на височина до над 3000 м. Стъблото й достига 60 м височина и диаметър само 40 см. Механизмът на снабдява не с вода при този ръст е все още неразгадана физическа загадка.

Най-нечувствителните към студ видове палми са Trachycarpus fortunei и Serenoa repens. Те понасят температури по-ниски от -10° С и са по-устой чиви от европейската миниа тюрна палма Chamaerops humilis.

Най-устойчивият на горещина вид е същинската финикова палма Phoenix dactylifera. В арабските страни казват, че тя обича краката й да бъдат във вода, а главата - в огъня, тоест тя е приспособе на към яркото пустинно слън це, но се нуждае от много вода. Като декоративно растение финиковата палма по нася почти безпроблемно прехвърлянето от зимна в лятна квартира.

Най-чудати от всички са палмите със стъбло във форма на бутилка или бъчва. Палмата Hyophorbe amaricaulis, например, има стъбло с бъчвовидна форма, в горния бутилковиден край на което има кичур от само 5-7 перести, извити листа. Стъблото с диаметър 60 см достига висо чина около 2 м. Също така много впечатлява ща е ветрилната бъчвовидна палма Colpothrinax wrightii. При възрастните екземпляри стъблото е издуто в средата като корем. Над и под тази из дутина то е цилиндрично, с височина до 15 м. Причината за това необичайно издуване е неизвестна

Най-голямото съцветие в целия растителен цвят се среща при род Corypha. Според местното население дървета та цъфтят, когато достигнат възраст 50 до 70 години. Мощ ното близалце стърчи отвес но нагоре от средата листна та розетка. По многобройни те разклонения има може би около 100 милиона цвята. Близалцето достига дължина 10 м. В този стадий палмата има неповторим вид. Още по време на зреенето на плода тя започва да умира. С образу ването на плода задачата на живота й е изпълнена. От началото на нашето столетие родът Corypha се счита за една от редките палми. Тя е разпространена от тропическа Азия до Северна Австралия.

Най-големите единични плодове, известни в растителния свят, дава сейшелската орехова палма Lodoicea maldivica. Плодовете й с дължина до 60 см достигат тегло 25 кг.