Видове палми

Още Аристотел хвали здрави­ната на палмовата дървесина. И до днес тя се използва за строеж на колиби и къщи. За тази цел служат предимно стъблата и листата на висо­ките видове, напр. кокосови­те палми (Cocos nucifera), бъчвовидните палми (Colpothri­nax), финиковите палми (Phoenix), палмите Hyphaene, карнаубските палми (Copernicia), палмирските палми (Borassus) и други. Големите листа на перестите палми се използват и като покривен материал. От палмова дървесина се произ­веждат също водопроводи и обикновени мебели. В някои райони на разпрост­ранение населението използва части от растенията за специ­ални цели, например от твър­дите игли по повърхността на стъблото се правят малки ин­струменти и върхове на стре­ли. В Куба дългите основи на листата на кралската палма се (използват за опаковане на ба­лите с хавански тютюн. Поради голямата гъвкавост ротанговите палми (Calamus) намират приложение като су­ровина за закрепващи еле­менти и свързващ материал. Произвежданите от Calamus плетени изделия и мебели се предлагат на пазара с търгов­ското наименование „ратанови мебели".

От някои видове катерливи палми се добива смола, на мираща приложение при производството на лакове и други. Чрез загряване на плодовете на Daemonorops draco се добива така нарече ната „индийска драконова кръв". Името няма нищо общо с истинското червено вино, което се получава от драконовото дърво (Dracae na cinnabari).
Между люспите на плодове те на рода Calamus се появя ват тъмночервени капчици смола, които се събират чрез изтръскване или по индустри ални методи, стопяват се и се продават като „червена смола, клей" във формата на пръчки.

Захарната палма (Arenga pinnata), винената палма (Raphia vinifera), както и парливата палма (Caryota urens) отделят захарен сок, който месеци на­ред изтича от раните на отря­заните съцветия. От сгъстения сок се добива сурова захар, а след ферментация се получа­ва палмово вино (тоди). По подобен начин се събира сок от палмирската палма (Boras­sus frabellifer). От този сок се произвежда палмова захар (джегъри), палмово вино, а чрез дестилация - арак. Пре­комерното използване на медената палма (Jubaea chilensis), сгъстен сок се продаваше като „палмов мед", имаше трагични последствия и дове­де през 1971 година до пълна­та забрана за извличане на сок с цел защита срещу изчезва­нето на дървото.