Видове палми

От тази переста палма са известни три вида. Те имат с тънки стъбла с пръстеновидни следи на местата, от където са излизали листата. Основите на косо насочените нагоре листа образуват ниска, слабо бухнала зелена корона. Перестите листа също са насочени нагоре и напред. По долната страна на средния нерв и перата има кафяви люспици. Растенията имат мъжки и женски цветове на едно съцветие. От женските излизат дребни, червени ягодови плодове.

Произход: Среща се по островите в южната част на Тихия океан. Разпространена е в Нова Зеландия, Норфолк и Кермадекските острови. Тя обича топъл и умерен климат и влажност.

Към рода има 6 вида. Това са ветрилни, едностъблени палми, чиито стъбла остават години наред обвити със стари листни основи с лико. На възраст може да достигнат повече от 10 м височина и имат сравнително малък кичур листа. Видовете Trachycarpus виреят при студен климат и са популярни растения за качета. Цветовете са отделнополови или двудомни, има и отделни мъжки и женски растения.

Произход: Trachycarpus се среща в западните Хималаи, Китай и Япония. Там тя расте в планинските гори, където понякога вали сняг, и няма особени претенции към почвата.

Към рода спадат 25 вида едролистни ветрилни палми. С изключение на два вида те образуват високи солитерни стъбла, осеяни с U-образно разположени листни основи. Стъблата може да бъдат гладки или пръстеновидно набраздени. Листната корона се състои от многобройни, едри листа с тъмнозелен, синьо-зелен до сиво-зелен цвят. Всички видове имат костапал-матни листа с невъоръжено стъбло, а разположените на върха ветрилни лъчи са врязани в листа до средата му. Sabal развива силно разклонени съцветия, чиито цветове са двудомни.

Произход: Видовете Sabal са естествено разпространени в южната част на САЩ, Мексико, Гватемала, Венецуела и на западноиндийските острови. Те се срещат както в субтропичните, така и в тропичните райони и предпочитат влажни, песъчливи места с периодични засушавания.

Родът се състои от повече от 100 вида, обикновено ниски или средновисоки палми от долния етаж на тропическата джунгла. Това са ветрилни палми с характерна форма на листата. Те образуват солитерни или сложни стъбла, които остават дълго време обвити от старите листни основи. Тънките, назъбени по края листни дръжки имат слабо костапалматни петури с почти кръгла форма. Понякога те са ненаделени, но по-често разчленени на клиновидни сегменти, които изглеждат като отрязани по външния ръб. Цветовете на Licuala са двудомни.

Произход: Родината им е тропическата част на Азия от източна Индия през южен Китай и Малайския архипелаг до североизточна Австралия. Licuala расте в тропическите джунгли, тя предпочита низините и влажните до блатисти райони.

Родът (общоизвестен като финикова палма) се състои от около 17 вида, които образуват хибриди помежду си, ако се култивират заедно. Phoenix спада към най-устойчивите перести палми. Те образуват единични и сложни стъбла, към които са прикрепени старите листни основи. Видовете достигат височина от няколко метра до 40 м. Общо взето видовете Phoenix cgy с гъсти листни корони и дълги листа, чиито дръжки имат от двете си страни твърди, остри игли. Растенията са двудомни.

Произход: Областта на разпространение се простира от Канарските острови през Северна Африка, Западна Индия и Суматра до Тайван. Phoenix canadensis се среща ендемично само на Канарските острови. Повечето видове виреят в тропическите мусонови области, а останалите при различни климатични условия, но всички обичат слънце и влажна почва.

Към този род спадат два вида нежни перести палми със солитерно стъбло на пръстени. Стъблото достига диаметър 5 см и височина 3 м. Листните пера са заострени и подредени нагъсто от двете страни на централния нерв. Съц-ветията имат мъжки и женски цветове.

Произход: Родината на рода е Бразилия. Расте в долния етаж на влажните и топли джунгли и се нуждае от много вода.

Известни са повече от 30 вида. Те са здрави ветрилни палми, които, с едно изключение, образуват солитерни стъбла. Познати са с името „чадърести палми". Към средното до високо стъбло от основата до кичура от листа се закрепват частично листни основи, при някои видове те се запазват само под короната. Тя се състои от множество осеяни с бодли по дръжките, костапалматни листа, които са нарязани до половината или повече на отделни лъчи. На върха те са разцепени на две, често завършват с дълги влакна накрая. Цветовете са обикновено двудомни, но има и растения само с мъжки цветове.

Произход: Най-много видове произхождат от Австралия, други от Малайския архипелаг и югоизточна Азия. Те се срещат в строго диференцирани зони. Някои видове са приспособени към обилни валежи, други към периоди на суша. Повечето обичат влажна почва и много светлина, някои предпочитат сянка. Видовете L australis, L decipiens, L chinensis и L saribus понасят без увреждания дори лек мраз. Това ги прави особено подходящи за отглеждане в контейнери при европейския климат.

Известни са 17 вида Rhapis, които образуват храсти. Характерни за тях са тръбовидните стъбълца. Всички видове пускат издънки, от които се развиват стъбла. Те са обвити с кафяво лико, което постепенно посивява. Малките ветриловидни листа са насечени почти до началото на дръжките на еднакво широки сегменти, а по ръба са леко назъбени. Видовете са двудомни.

Произход: Родината на тези палми е Източна Азия, от Тайланд до Китай. Те растат в горските субтропични и тропични райони с обилни валежи.

Известни са 38 вида Pritchardia. Това са великолепни ветрилни палми с костапалматни, почти кръгли листни петури и невъоръжени листни дръжки. В миналото палмата била причислявана към род Washingtonia. Видовете имат гладки солитерни стъбла на пръстени, чиято височина е различна при различните видове. Цветовете са двудомни.

Произход: Родът се среща само в няколко островни групи в Тихия океан, повечето на Хавайските острови, а други на островите Фиджи и Сандви-чевите острови. Те виреят в дъждовните райони в почви от вулканичен произход.

Родът обхваща 5 вида, които спадат към най-своеобразните перести палми. Всички се характеризират с издути стъбла, които при някои видове (напр. Н. amaricaulis) изглеждат напълно еднакви на една и съща възраст. Пръстеновидно набраздените стъбла завършват със светлозелена корона, която има само няколко силно огънати листа. Съцветията имат мъжки и женски цветове.

Произход: Родината на рода са Маскаренските острови. Там се срещат в горите и по крайбрежието върху вулканична или варовита почва. За съжаление са застрашени от изчезване. В миналото плодовете на хиофорбе се използвали за фураж.

Видът е богат на форми. Стъблото достига височина над 5 м при диаметър до 50 см. Близо до земята то е по-дебело. В основата си листните дръжки са въоръжени по ръба и обвити с ликови влакна. Впечатлява синьо-зеленият до сиво-зелен цвят на перата. Жълтите до червени плодове имат диаметър около 4 см. От ароматната им, сочна месеста част се произвежда желе.

Култивиране: Buttа е растение с атрактивна форма и цвят на листата може да зимува в условията на студена къща, а през лятото се оставя на слънчево място. То е много устойчиво, но расте бавно. Ето защо трябва винаги да му се осигуряват добри условия за живот.

Родът обхваща над 20 едностъблени или многостъблени стройни перести палми, чиито тръбовидни листни основи при някои видове почти образуват корона. Стъблата на някои видове, с еднакво отдалечени един от друг пръстени, достигат 15 м височина. Всички видове са невъоръжени. Характерните извити листа имат гъсти пера от двете страни на централния нерв. Заострените и източени перести листа са увиснали надолу в дъга. Chrysalidocarpus има разнополови цветове на едно растение.

Произход: Тропическа палма, която вирее в богатите на валежи райони на Мадагаскар, Коморските острови, както и на Пемба и в Танзания. Благодарение на способността й за приспособяване към по-хладна среда тя е търсено контейнерно растение.

Този род, известен като восъчна палма, дължи името си на свойството да отделя восък по листата. Листата са ветрилообразни и образуват гъст кичур. Различните видове имат различно високи солитерни стъбла, а някои от тях - сложни стъбла. Често горната част на стъблото е обвита като с пола от изсъхнали, насочени надолу листа. Дължината на листните дръжки е различна в зависимост от вида, при някои видове (напр. С. rigida) „полата" липсва. Ръбовете и основата на дръжките са с бодли. Видовете Copernicia имат груби, костапалматни листа, които са наделени на сегменти почти наполовина.

Произход: Copernicia не е много широко разпространена. Южна Америка, Хаити и Куба (тук се срещат 25 ендемични вида върху тясно ограничени територии) са единствените райони на разпространение. Палмите виреят в савани и гори, някои видове само върху серпентинни или силикат-ни скали. Обикновено растат на сравнително сухи места, а покрай бреговете или речните корита понякога ги залива вода.

Към рода принадлежат 20 вида тънкостъблени палми с тънки, разперени перести листа. В миналото бе класи-фицирана към род Thrinax. Всички видове са с единични стъбла, гладки или покрити с прикрепените към тях листни основи на умрелите листа или с лико. Отгоре палматните листни пету-ри са блестящо зелени, а отдолу с по-светъл до сив оттенък. Върховете на лъчите на ветрилата са разположени почти в кръг. Coccothrinaxима съцветия с двуполови цветове, от които се развиват дребни, кафяви до черни плодове. Характерно за вида е, че семената са набраздени, с рисунък или сплескани.

Произход: Coccothrinax се среща в южна Флорида, островната част на западна Индия и северните райони на Южна Америка.Там тя вирее в гори, крайбрежни области и варовити, а понякога и влажни почви.

Популярната кокосова палма, Cocos nucifera, е единственият вид от рода Cocos. С геометричната форма на перестите си листа тя е една от най-красивите тропически палми. Кокосовата палма е едностъблена, рядко се наблюдава образуване на леторасти. Стройното й сиво стъбло достига височина 30 м и е извито по различен начин. По цялата дължина има белези с форма на лунен сърп, а в горния край - останки от листни основи. Произход: Кокосовата палма е типично тропическо растение. Тя вирее предимно при постоянно влажни и топли условия и почти не се среща по-високо от морското равнище. Разпространена е по всички тропически крайбрежия, но и до днес родината й не е известна точно. Приема се, че произхожда от западната част на Тихия океан или островите на Индийския океан.

Родът има само един вид и е известен с името „миниатюрна палма". Обикновено тя образува сложни стъбла с различна височина. При диворастящите растения отделните стъбла достигат височина 6 м, но култивираните -едва 3 м. Някои остават без стъбла. Листният кичур се състои от груби, жилави ветриловидни листа, чиито дръжки са въоръжени с остри бодли по ръба. Перата на листата са разцепени на две в края. Съцветието се появява между листните основи и има мъжки или женски цветове върху различни растения. Има обаче и двуполови цветове, както и мъжки и женски цветя на едно и също растение.Плодове-те са овални с дължина около 2 см, жълти, червени или кафеникави на цвят.

Произход: Chamaerops е естествено разпространена в крайбрежните райони на Средиземно море. Среща се по-често в западната част.

Това е най-богатият на видове род сред палмите. Той обхваща повече от 130 вида. Касае се за стройни, нежни, перести палми без бодли, които виреят в ниските части на влажно-студените гори. Chamaedorea е двудом-на. Едностъблените видове достигат височина на стъблото няколко метра. Тези, които пускат издънки, растат на групи и остават по-ниски. Срещат се и пълзящи видове, например С. eliator. Всички видове растат бързо и имат подобни на бамбук, гладки, зелени стъбла, със светли пръстени на мястото на старите листа. Някои видове образуват корона. Малобройните листа имат елегантно оформени меки пера. При някои видове листата са ненаделени, например С. ernesti augustii.