Видове палми

Захарната палма (Arenga pinnata), винената палма (Raphia vinifera), както и парливата палма (Caryota urens) отделят захарен сок, който месеци на­ред изтича от раните на отря­заните съцветия. От сгъстения сок се добива сурова захар, а след ферментация се получа­ва палмово вино (тоди). По подобен начин се събира сок от палмирската палма (Boras­sus frabellifer). От този сок се произвежда палмова захар (джегъри), палмово вино, а чрез дестилация - арак. Пре­комерното използване на медената палма (Jubaea chilensis), сгъстен сок се продаваше като „палмов мед", имаше трагични последствия и дове­де през 1971 година до пълна­та забрана за извличане на сок с цел защита срещу изчезва­нето на дървото.

Най-дребната палма, образуваща стъбло, е Reinhardtia gracilis, var.gracilior, вид с неравномерни ветрила, който се среща в Южно Мексико, Хондурас и Гватемала. Височината на стъблото е под 1 м, а диаметърът му достига само 4-7 мм. Също така нежна е произхождащата от Мексико Chamaedorea metallica, чиито листа достигат максимална дължина 25 см.

Рекордът по бързо израстване държат видовете Calamus. Дори младите растения из преварват неимоверно ско ростта на израстване на видо вете, които образуват стъбла. Запасите на Calamus намаля ват вследствие на прекалено голямото им икономическо използване, тъй като от из дънките им се добива така наречената испанска тръба за направа на плетени мебели.

Най-дълго живеещият вид е Lodoicea maldivica, ветрилна палма от Сейшелите. Предпо лага се, че тя достига възраст повече от 800 години, но пък стъблото й е сравнително нис ко - 30 м. Дърветата започ ват да цъфтят на 30 години. За узряването на плодовете са нужни шест до седем години. Световните запаси от тези дървета са само няколко хи ляди екземпляра.

Най-често култивираните видове са финиковите и коко совите палми, които се счи тат за източници на основни хранителни продукти. През 1989 година финиковите пал ми по света наброявали 100 милиона, а добивът на плодо ве от тях - 1,8 милиона тона.