Видове палми

Най-устойчивият на горещина вид е същинската финикова палма Phoenix dactylifera. В арабските страни казват, че тя обича краката й да бъдат във вода, а главата - в огъня, тоест тя е приспособе на към яркото пустинно слън це, но се нуждае от много вода. Като декоративно растение финиковата палма по нася почти безпроблемно прехвърлянето от зимна в лятна квартира.

Най-чудати от всички са палмите със стъбло във форма на бутилка или бъчва. Палмата Hyophorbe amaricaulis, например, има стъбло с бъчвовидна форма, в горния бутилковиден край на което има кичур от само 5-7 перести, извити листа. Стъблото с диаметър 60 см достига висо чина около 2 м. Също така много впечатлява ща е ветрилната бъчвовидна палма Colpothrinax wrightii. При възрастните екземпляри стъблото е издуто в средата като корем. Над и под тази из дутина то е цилиндрично, с височина до 15 м. Причината за това необичайно издуване е неизвестна

Най-голямото съцветие в целия растителен цвят се среща при род Corypha. Според местното население дървета та цъфтят, когато достигнат възраст 50 до 70 години. Мощ ното близалце стърчи отвес но нагоре от средата листна та розетка. По многобройни те разклонения има може би около 100 милиона цвята. Близалцето достига дължина 10 м. В този стадий палмата има неповторим вид. Още по време на зреенето на плода тя започва да умира. С образу ването на плода задачата на живота й е изпълнена. От началото на нашето столетие родът Corypha се счита за една от редките палми. Тя е разпространена от тропическа Азия до Северна Австралия.

Най-големите единични плодове, известни в растителния свят, дава сейшелската орехова палма Lodoicea maldivica. Плодовете й с дължина до 60 см достигат тегло 25 кг.

От край време палмите са очаровали хората. Още преди хилядолетия им се възхища вали и ги почитали, не на пос ледно място поради разнооб разните възможности за из ползването им. Много преди нашето летоброене асирийци-те се научили да опрашват женските финикови палми, за да дават повече плод. При някои народи, които жи веят в пълна хармония с при родата, двудомството на реди ца родове е довело до религи озно одухотворяване и прек лонение пред палмите, което отчасти се е съхранило до днес.

В древна Гърция палмата била символ на славата и по бедата, а палмовата клонка (лист от палмата Phoenix) и днес е символ на мира не само за християните. Влизането на Исус Христос в Иерусалим на Връбница било ознаменувано чрез покриване на пътя му с палмови листа. Днес палмо вите листа и съцветия се из ползват при религиозни цере монии за украса на храмове те.

През 17-и и 18-и век пътува щите по море ботаници харак теризират палмите като „най-полезните дървета на света". Поради елегантния им вид шведският естествоизпитател Линей (1707-1778) ги нарича „принцеси на растителния свят". Те ярко се отличават от всички останали растения по своя хабитус, характерната форма на листата и по строе жа на стъблото, а силно ди ференцираното разнообразие на техните форми е несравни мо с никое друго растително семейство. Някои видове дори са достигнали интересни ботанически рекорди.