Видове палми

При този род не е уточнено научно дали се състои само от един вид или се подразделя на няколко близко сродни вида. Borassus достига височина повече от 20 м при диаметър на стъблото до 60 см. В основата си стъблото е удебелено, в средата понякога подуто и с пръстени по цялата дължина. Гъстият листен кичур се състои от множество ветрилообразни, твърди, костапалматни листа със синьо-зелен до сиво-зелен цвят. Произход: Borassus е разпространен от Африка през Мадгаскар и прилежащите му островни групи до Индия, Шри Ланка, Югоизточна Азия, Малайския архипелаг и Нова Гвинея. Палмите виреят в сухи, горещи области с мусонен климат и нямат предпочитание към типа почва.

В младежкия стадий стъблото на са-къзовата палма (или пинангова палма) е зелено. С течение на годините то добива сив цвят и там, където е имало листа, остават пръстеновидни, по-светли белези. Листната корона е образувана от сравнително малко листа, чиито пера са насочени право напред. Те са много плътно един до друг и не са заострени, а подкастрени и назъбени. Костилковите плодове на сакъзовата палма, от които се до бива дъвка, са яйцевидни и достигат дължина 5 см.

Родът спада към най-атрактивните перести палми. Известни са над 50 вида. Те имат стройни стъбла с пръстеновидни белези и диаметър 20 см. На височина достигат 30 м. Гладката корона е с дъговидно висящи перести листа, чиито върхове са затъпени, окастрени или назъбени в зависимост от вида. Двете пера на върха на листа често са сраснали във форма на опашка на риба. Съцветията се явяват под короната и имат мъжки и женски цветове.

Произход: Родът Areca произхожда от влажните и топли тропици. Областта на разпространение се простира от Източна Индия, Шри Ланка, Югоизточна Азия през Соломоновите острови до Куинсленд. Повечето видове виреят в приглушената светлина в долните и средни нива на тропическата джунгла, но някои високорастящи видове са приспособени към ярка слънчева светлина.

Родът (новите научни разработки я причисляват към Syagrus) се състои от един вид с много вариетети. Цимен­теносивите солитерни стъбла са срав нително гладки с неравномерни пръс теновидни белези. При възрастните палми стъблото се издува в средата като коремче и достига височина 25 м. Листата израстват без корона и об­разуват рехав листен кичур, който из глежда перест. Перестите листа може да станат дълги повече от 5 м. Отна­чало са насочени нагоре от стъблото и провисват в дъга. Многобройните пера, които израстват от средата в не­равномерни снопчета (до пет на едно място), се спускат силно надолу, кое то придава на палмата характерен хабитус.

Произход: Областта на разпростра нение се простира от Бразилия, Парагвай и Уругвай до Аржентина. Там тя се среща в гори, в близост до реки и в други области с достатъчно почвена влага. Arecastrum расте бързо, приспособява се лесно и дори в тропическите области се използва за оформяне на пейзажа.

Родът Archontophoenix обхваща четири вида, които образуват стройни, гладки, зелени до сиви солитерни стъбла с височина 22 м. Белезите от изпадалите листа остават като неравномерно отдалечени един от друг пръстени около стъблото. Стъблото завършва с корона. Тя има тъмнозелени, висящи в дъга, заострени перести листа с къси дръжки без бодли. Под короната се появяват съцветията, от които се развиват яркочервени, кръгли до овални плодове с диаметър 10 до 12 см.

Произход: Видовете Archontophoenix се срещат в субтропическите и тропически райони на Австралия. Те растат във влажните джунгли на топлата зона с много валежи и заради своята елегантност се отглеждат като декоративни растения във всички тропически области по света.

Още Аристотел хвали здрави­ната на палмовата дървесина. И до днес тя се използва за строеж на колиби и къщи. За тази цел служат предимно стъблата и листата на висо­ките видове, напр. кокосови­те палми (Cocos nucifera), бъчвовидните палми (Colpothri­nax), финиковите палми (Phoenix), палмите Hyphaene, карнаубските палми (Copernicia), палмирските палми (Borassus) и други. Големите листа на перестите палми се използват и като покривен материал. От палмова дървесина се произ­веждат също водопроводи и обикновени мебели. В някои райони на разпрост­ранение населението използва части от растенията за специ­ални цели, например от твър­дите игли по повърхността на стъблото се правят малки ин­струменти и върхове на стре­ли. В Куба дългите основи на листата на кралската палма се (използват за опаковане на ба­лите с хавански тютюн. Поради голямата гъвкавост ротанговите палми (Calamus) намират приложение като су­ровина за закрепващи еле­менти и свързващ материал. Произвежданите от Calamus плетени изделия и мебели се предлагат на пазара с търгов­ското наименование „ратанови мебели".

Този вид се отличава с характерно сиво оцветяване по долната страна на перата. Различава се от A cunningha-miana по издутата основа на стъбло то. По стъблото има видими пръсте ни, перата са гъсто подредени и в нап­речен разрез са отворени V-образно нагоре. Централният им нерв се откроява ясно.

От някои видове катерливи палми се добива смола, на мираща приложение при производството на лакове и други. Чрез загряване на плодовете на Daemonorops draco се добива така нарече ната „индийска драконова кръв". Името няма нищо общо с истинското червено вино, което се получава от драконовото дърво (Dracae na cinnabari).
Между люспите на плодове те на рода Calamus се появя ват тъмночервени капчици смола, които се събират чрез изтръскване или по индустри ални методи, стопяват се и се продават като „червена смола, клей" във формата на пръчки.

Палмите с тръни са по-скоро изключение. Дръжки те на листата на някои родове са покрити с бодли с форма на зъби на трион, напр. Washingtonia и Trachycarpus (само загатнати). Европейската миниатюрна палма Chamaerops humilis развива по края на листните дръжки остри игловидни бодли, които достигат дължина 2 см. За някои видове Phoenix е харак терно ошипяване на най-долните, къси листни дръжки. Те поемат функцията на ефективно въоръжение.

Един от най-бодливите видове e Aiphanes. При вида Aiphanes caryotifolia с атрактивна външност и перести листа във форма на рибна опашка всички части на растението са снабдени с остри черни игли. Разположените пръстеновид но по стъблото игли са дълги повече от 10 см. Други бод ливи родове са например Acanthococos, Acrocomia, Astrocarium, Bactris и Desmoncus.

Най-богатият на видове род сред палмите е Calamus. До днес са известни 340 вида, чиято естествена зона на раз­пространение е между 30 гра дуса северна и южна ширина. Най-много видове се срещат в района на Нова Гвинея, Сингапур и островите Сунда.

Няма друго семейство палми, което да има приблизително толкова широк спектър на на полезност, като семейството арекацеи. Именно заради това палмите са сред най-важните растения за жителите на тропиците. В Индия, например, изброяват 801 възможности за използване на палмирската палма (Borassus frabellifer), тоест почти колкото кокосова та палма, чийто коефициент на приложимост е 99.9. Тук не е възможно да се изброят мно­гостранните възможности за използване на палмите и техните плодове.

Захарната палма (Arenga pinnata), винената палма (Raphia vinifera), както и парливата палма (Caryota urens) отделят захарен сок, който месеци на­ред изтича от раните на отря­заните съцветия. От сгъстения сок се добива сурова захар, а след ферментация се получа­ва палмово вино (тоди). По подобен начин се събира сок от палмирската палма (Boras­sus frabellifer). От този сок се произвежда палмова захар (джегъри), палмово вино, а чрез дестилация - арак. Пре­комерното използване на медената палма (Jubaea chilensis), сгъстен сок се продаваше като „палмов мед", имаше трагични последствия и дове­де през 1971 година до пълна­та забрана за извличане на сок с цел защита срещу изчезва­нето на дървото.

Най-дребната палма, образуваща стъбло, е Reinhardtia gracilis, var.gracilior, вид с неравномерни ветрила, който се среща в Южно Мексико, Хондурас и Гватемала. Височината на стъблото е под 1 м, а диаметърът му достига само 4-7 мм. Също така нежна е произхождащата от Мексико Chamaedorea metallica, чиито листа достигат максимална дължина 25 см.

Рекордът по бързо израстване държат видовете Calamus. Дори младите растения из преварват неимоверно ско ростта на израстване на видо вете, които образуват стъбла. Запасите на Calamus намаля ват вследствие на прекалено голямото им икономическо използване, тъй като от из дънките им се добива така наречената испанска тръба за направа на плетени мебели.

Най-дълго живеещият вид е Lodoicea maldivica, ветрилна палма от Сейшелите. Предпо лага се, че тя достига възраст повече от 800 години, но пък стъблото й е сравнително нис ко - 30 м. Дърветата започ ват да цъфтят на 30 години. За узряването на плодовете са нужни шест до седем години. Световните запаси от тези дървета са само няколко хи ляди екземпляра.

Най-често култивираните видове са финиковите и коко совите палми, които се счи тат за източници на основни хранителни продукти. През 1989 година финиковите пал ми по света наброявали 100 милиона, а добивът на плодо ве от тях - 1,8 милиона тона.

Най-бавнорастящата от всички палми е Jubaea chilensis, медената палма. Тя е един ствен вид от рода. Естестве­ната област на нейното разпространение е сравнително тясно ограничена. Изолирани екземпляри се срещат по тихоокеанското крайбрежие между 30 и 35 градуса южна ширина.

Най-големи листа от всички палми развива ликовата палма Raphia farinifera, която расте в Мадагаскар. Листата са истински чудовища с дължина 20 метра и пера, дълги До 2 м. Палмата дава плод само един път в живота си. Съцветието се появява през 16-та й година и от него се развива доста тежък сноп от плодове. Всички части на това растение имат голямо икономическо значение за на селението. Най-ценният про дукт обаче е ликото Raphia, добивано от още недоразви тите листа.