Видове палми

Отглеждане на Стронгилодон

2011-06-22T08:45:00.000-07:00

Много топлина - дори през зимата температурата не бива да пада под 18°С. За цъфтежа е необходима и силна слънчева светлина. Почвата на Стронгилодона никога да не се оставя да пресъхва, но и да се пази от подгизване. През пролетта и лятото да се подхранва на две седмици.

Култивиране на Brahea

2010-12-26T01:17:00.000-08:00

Въпреки че произхождат от топли райони, В. armata и В. edulis издържат на температура 13° С през нощта, но обичат силна светлина. Като субстрат за култивиране е подходяща стандартна смес, пропускаща въздух, която винаги трябва да бъде влажна. Brachea не търпи „мокри крака". В. armata успешно се култивира и на открито при субтропични условия.

Видове палми - Washingtonia

2010-02-24T04:22:00.000-08:00

Родът обхваща два вида ветрилни палми, които външно приличат на Pritchardia, чийто подрод са били до 1879 година. Washingtonia развива здрави, издути в основата солитерни стъбла, които стават много високи. Под листния кичур изсъхналите листа обвиват стъблото като дълга пола, докато не ги разкъса вятър. Без листните основи стъблото е грапаво, на концентрични пръстени, сиво на цвят. Костапал-матните листа са нарязани до половината от лъчите, а от края висят надолу бели нишки. Цветовете са двудомни, а плодовете кафяви до черни.

Произход: Родината на палмата е северозападно Мексико и югозападната част на САЩ. Тя се среща заедно с друга растителност в района, в долините, близо до водни басейни, но също така и в сухи области.

Видове палми - Veitchia

2010-02-21T04:18:00.000-08:00

Родът обхваща повече от 18 вида. Те образуват тънки солитерни стъбла с ясни пръстени и височина от 6 м до над 30 м, които завършват с корона и кичур от добре оформени перести листа. Те са невъоръжени, имат къси листни дръжки и пера, които са широки, заострени или изглеждат косо отрязани. Поради не винаги равномерно висящите пера някои видове изглеждат малко разрошени, но въпреки това много елегантни. На едно съцве-тие има мъжки и женски цветове.

Произход: Те се срещат на Филипините, Новите Хебриди, Нова Каледония и островите Фиджи в областите с тропически джунгли.

Видове палми - Rhopalostylis

2010-02-18T04:10:00.000-08:00

От тази переста палма са известни три вида. Те имат с тънки стъбла с пръстеновидни следи на местата, от където са излизали листата. Основите на косо насочените нагоре листа образуват ниска, слабо бухнала зелена корона. Перестите листа също са насочени нагоре и напред. По долната страна на средния нерв и перата има кафяви люспици. Растенията имат мъжки и женски цветове на едно съцветие. От женските излизат дребни, червени ягодови плодове.

Произход: Среща се по островите в южната част на Тихия океан. Разпространена е в Нова Зеландия, Норфолк и Кермадекските острови. Тя обича топъл и умерен климат и влажност.

Видове палми - Trachycarpus

2010-02-16T04:17:00.000-08:00

Към рода има 6 вида. Това са ветрилни, едностъблени палми, чиито стъбла остават години наред обвити със стари листни основи с лико. На възраст може да достигнат повече от 10 м височина и имат сравнително малък кичур листа. Видовете Trachycarpus виреят при студен климат и са популярни растения за качета. Цветовете са отделнополови или двудомни, има и отделни мъжки и женски растения.

Произход: Trachycarpus се среща в западните Хималаи, Китай и Япония. Там тя расте в планинските гори, където понякога вали сняг, и няма особени претенции към почвата.

Видове палми - Sabal

2010-02-13T04:16:00.000-08:00

Към рода спадат 25 вида едролистни ветрилни палми. С изключение на два вида те образуват високи солитерни стъбла, осеяни с U-образно разположени листни основи. Стъблата може да бъдат гладки или пръстеновидно набраздени. Листната корона се състои от многобройни, едри листа с тъмнозелен, синьо-зелен до сиво-зелен цвят. Всички видове имат костапал-матни листа с невъоръжено стъбло, а разположените на върха ветрилни лъчи са врязани в листа до средата му. Sabal развива силно разклонени съцветия, чиито цветове са двудомни.

Произход: Видовете Sabal са естествено разпространени в южната част на САЩ, Мексико, Гватемала, Венецуела и на западноиндийските острови. Те се срещат както в субтропичните, така и в тропичните райони и предпочитат влажни, песъчливи места с периодични засушавания.

Видове палми - Licuala

2010-02-09T04:12:00.000-08:00

Родът се състои от повече от 100 вида, обикновено ниски или средновисоки палми от долния етаж на тропическата джунгла. Това са ветрилни палми с характерна форма на листата. Те образуват солитерни или сложни стъбла, които остават дълго време обвити от старите листни основи. Тънките, назъбени по края листни дръжки имат слабо костапалматни петури с почти кръгла форма. Понякога те са ненаделени, но по-често разчленени на клиновидни сегменти, които изглеждат като отрязани по външния ръб. Цветовете на Licuala са двудомни.

Произход: Родината им е тропическата част на Азия от източна Индия през южен Китай и Малайския архипелаг до североизточна Австралия. Licuala расте в тропическите джунгли, тя предпочита низините и влажните до блатисти райони.

Видове палми - Phoenix

2010-02-05T04:06:00.000-08:00

Родът (общоизвестен като финикова палма) се състои от около 17 вида, които образуват хибриди помежду си, ако се култивират заедно. Phoenix спада към най-устойчивите перести палми. Те образуват единични и сложни стъбла, към които са прикрепени старите листни основи. Видовете достигат височина от няколко метра до 40 м. Общо взето видовете Phoenix cgy с гъсти листни корони и дълги листа, чиито дръжки имат от двете си страни твърди, остри игли. Растенията са двудомни.

Произход: Областта на разпространение се простира от Канарските острови през Северна Африка, Западна Индия и Суматра до Тайван. Phoenix canadensis се среща ендемично само на Канарските острови. Повечето видове виреят в тропическите мусонови области, а останалите при различни климатични условия, но всички обичат слънце и влажна почва.

Видове палми - Microcoelum

2010-02-02T04:05:00.000-08:00

Към този род спадат два вида нежни перести палми със солитерно стъбло на пръстени. Стъблото достига диаметър 5 см и височина 3 м. Листните пера са заострени и подредени нагъсто от двете страни на централния нерв. Съц-ветията имат мъжки и женски цветове.

Произход: Родината на рода е Бразилия. Расте в долния етаж на влажните и топли джунгли и се нуждае от много вода.

Livistona

2010-01-29T04:03:00.000-08:00

Известни са повече от 30 вида. Те са здрави ветрилни палми, които, с едно изключение, образуват солитерни стъбла. Познати са с името „чадърести палми". Към средното до високо стъбло от основата до кичура от листа се закрепват частично листни основи, при някои видове те се запазват само под короната. Тя се състои от множество осеяни с бодли по дръжките, костапалматни листа, които са нарязани до половината или повече на отделни лъчи. На върха те са разцепени на две, често завършват с дълги влакна накрая. Цветовете са обикновено двудомни, но има и растения само с мъжки цветове.

Произход: Най-много видове произхождат от Австралия, други от Малайския архипелаг и югоизточна Азия. Те се срещат в строго диференцирани зони. Някои видове са приспособени към обилни валежи, други към периоди на суша. Повечето обичат влажна почва и много светлина, някои предпочитат сянка. Видовете L australis, L decipiens, L chinensis и L saribus понасят без увреждания дори лек мраз. Това ги прави особено подходящи за отглеждане в контейнери при европейския климат.

Видове палми - Rhapis

2010-01-26T04:01:00.000-08:00

Известни са 17 вида Rhapis, които образуват храсти. Характерни за тях са тръбовидните стъбълца. Всички видове пускат издънки, от които се развиват стъбла. Те са обвити с кафяво лико, което постепенно посивява. Малките ветриловидни листа са насечени почти до началото на дръжките на еднакво широки сегменти, а по ръба са леко назъбени. Видовете са двудомни.

Произход: Родината на тези палми е Източна Азия, от Тайланд до Китай. Те растат в горските субтропични и тропични райони с обилни валежи.

Видове палми - Pritchardia

2010-01-23T03:59:00.000-08:00

Известни са 38 вида Pritchardia. Това са великолепни ветрилни палми с костапалматни, почти кръгли листни петури и невъоръжени листни дръжки. В миналото палмата била причислявана към род Washingtonia. Видовете имат гладки солитерни стъбла на пръстени, чиято височина е различна при различните видове. Цветовете са двудомни.

Произход: Родът се среща само в няколко островни групи в Тихия океан, повечето на Хавайските острови, а други на островите Фиджи и Сандви-чевите острови. Те виреят в дъждовните райони в почви от вулканичен произход.

Видове палми - Hyophorbe (syn. Mascarena)

2010-01-20T03:58:00.000-08:00

Родът обхваща 5 вида, които спадат към най-своеобразните перести палми. Всички се характеризират с издути стъбла, които при някои видове (напр. Н. amaricaulis) изглеждат напълно еднакви на една и съща възраст. Пръстеновидно набраздените стъбла завършват със светлозелена корона, която има само няколко силно огънати листа. Съцветията имат мъжки и женски цветове.

Произход: Родината на рода са Маскаренските острови. Там се срещат в горите и по крайбрежието върху вулканична или варовита почва. За съжаление са застрашени от изчезване. В миналото плодовете на хиофорбе се използвали за фураж.

Butia capitata

2010-01-17T03:25:00.000-08:00

Видът е богат на форми. Стъблото достига височина над 5 м при диаметър до 50 см. Близо до земята то е по-дебело. В основата си листните дръжки са въоръжени по ръба и обвити с ликови влакна. Впечатлява синьо-зеленият до сиво-зелен цвят на перата. Жълтите до червени плодове имат диаметър около 4 см. От ароматната им, сочна месеста част се произвежда желе.

Култивиране: Buttа е растение с атрактивна форма и цвят на листата може да зимува в условията на студена къща, а през лятото се оставя на слънчево място. То е много устойчиво, но расте бавно. Ето защо трябва винаги да му се осигуряват добри условия за живот.

Видове палми - Howeia

2010-01-15T06:10:00.000-08:00

От рода са известни само два вида, завладели домовете още в началото на нашия век, тъй като са идеални стайни растения. По-старите имат зелени, гладки стъбла без корона с ек-видистантни, светли пръстени. Те достигат височина над 12 м и имат дълги и гъсти пера върху гладките дръжки с полукръгло сечение. Целият лист, както и перата, разположени по двойки, са леко провиснали надолу. Растенията са със солитерни стъбла, еднодом-ни, с отделни мъжки и женски цветове.

Произход: Родът е разпространен на островите Лорд Хауи, където е открит през 1870 година и класифициран неправилно към род Kentia. През 1877 г. италианският специалист по палми определя родовото наименование Howeia.

Видове палми - Chrysalidocarpus

2010-01-12T05:54:00.000-08:00

Родът обхваща над 20 едностъблени или многостъблени стройни перести палми, чиито тръбовидни листни основи при някои видове почти образуват корона. Стъблата на някои видове, с еднакво отдалечени един от друг пръстени, достигат 15 м височина. Всички видове са невъоръжени. Характерните извити листа имат гъсти пера от двете страни на централния нерв. Заострените и източени перести листа са увиснали надолу в дъга. Chrysalidocarpus има разнополови цветове на едно растение.

Произход: Тропическа палма, която вирее в богатите на валежи райони на Мадагаскар, Коморските острови, както и на Пемба и в Танзания. Благодарение на способността й за приспособяване към по-хладна среда тя е търсено контейнерно растение.

Видове палми - Copernicia

2010-01-08T06:00:00.000-08:00

Този род, известен като восъчна палма, дължи името си на свойството да отделя восък по листата. Листата са ветрилообразни и образуват гъст кичур. Различните видове имат различно високи солитерни стъбла, а някои от тях - сложни стъбла. Често горната част на стъблото е обвита като с пола от изсъхнали, насочени надолу листа. Дължината на листните дръжки е различна в зависимост от вида, при някои видове (напр. С. rigida) „полата" липсва. Ръбовете и основата на дръжките са с бодли. Видовете Copernicia имат груби, костапалматни листа, които са наделени на сегменти почти наполовина.

Произход: Copernicia не е много широко разпространена. Южна Америка, Хаити и Куба (тук се срещат 25 ендемични вида върху тясно ограничени територии) са единствените райони на разпространение. Палмите виреят в савани и гори, някои видове само върху серпентинни или силикат-ни скали. Обикновено растат на сравнително сухи места, а покрай бреговете или речните корита понякога ги залива вода.

Видове палми - Coccothrinax

2010-01-05T04:17:00.000-08:00

Към рода принадлежат 20 вида тънкостъблени палми с тънки, разперени перести листа. В миналото бе класи-фицирана към род Thrinax. Всички видове са с единични стъбла, гладки или покрити с прикрепените към тях листни основи на умрелите листа или с лико. Отгоре палматните листни пету-ри са блестящо зелени, а отдолу с по-светъл до сив оттенък. Върховете на лъчите на ветрилата са разположени почти в кръг. Coccothrinaxима съцветия с двуполови цветове, от които се развиват дребни, кафяви до черни плодове. Характерно за вида е, че семената са набраздени, с рисунък или сплескани.

Произход: Coccothrinax се среща в южна Флорида, островната част на западна Индия и северните райони на Южна Америка.Там тя вирее в гори, крайбрежни области и варовити, а понякога и влажни почви.

Кокосова палма

2010-01-02T04:14:00.000-08:00

Популярната кокосова палма, Cocos nucifera, е единственият вид от рода Cocos. С геометричната форма на перестите си листа тя е една от най-красивите тропически палми. Кокосовата палма е едностъблена, рядко се наблюдава образуване на леторасти. Стройното й сиво стъбло достига височина 30 м и е извито по различен начин. По цялата дължина има белези с форма на лунен сърп, а в горния край - останки от листни основи. Произход: Кокосовата палма е типично тропическо растение. Тя вирее предимно при постоянно влажни и топли условия и почти не се среща по-високо от морското равнище. Разпространена е по всички тропически крайбрежия, но и до днес родината й не е известна точно. Приема се, че произхожда от западната част на Тихия океан или островите на Индийския океан.

Видове палми - Chamaerops

2009-12-30T03:56:00.000-08:00

Родът има само един вид и е известен с името „миниатюрна палма". Обикновено тя образува сложни стъбла с различна височина. При диворастящите растения отделните стъбла достигат височина 6 м, но култивираните -едва 3 м. Някои остават без стъбла. Листният кичур се състои от груби, жилави ветриловидни листа, чиито дръжки са въоръжени с остри бодли по ръба. Перата на листата са разцепени на две в края. Съцветието се появява между листните основи и има мъжки или женски цветове върху различни растения. Има обаче и двуполови цветове, както и мъжки и женски цветя на едно и също растение.Плодове-те са овални с дължина около 2 см, жълти, червени или кафеникави на цвят.

Произход: Chamaerops е естествено разпространена в крайбрежните райони на Средиземно море. Среща се по-често в западната част.

Видове палми - Chamaedorea

2009-12-27T03:29:00.000-08:00

Това е най-богатият на видове род сред палмите. Той обхваща повече от 130 вида. Касае се за стройни, нежни, перести палми без бодли, които виреят в ниските части на влажно-студените гори. Chamaedorea е двудом-на. Едностъблените видове достигат височина на стъблото няколко метра. Тези, които пускат издънки, растат на групи и остават по-ниски. Срещат се и пълзящи видове, например С. eliator. Всички видове растат бързо и имат подобни на бамбук, гладки, зелени стъбла, със светли пръстени на мястото на старите листа. Някои видове образуват корона. Малобройните листа имат елегантно оформени меки пера. При някои видове листата са ненаделени, например С. ernesti augustii.

Видове палми - Caryota

2009-12-24T03:26:00.000-08:00

Поради формата на перестите листа видовете Caryota (известни са 27) се наричат общо палми рибена опашка. По размер те са средноголеми до големи, едностъблени или пускащи леторасти. Видовете са двойноперести, тоест всяко странично перо е допълнително пересто разчленено. Първото съцветие се появява между основите на горните листа, а последното - след много години близо до земята. След това дърветата умират. Плодовете са с големина на череша, червени до кафяви, а месестата им част (особено при С. mitis) съдържа оксалатни кристали, които причиняват възпаления на кожата. Необикновени са триъгълните до конусовидни единич¬ни пера. Еднаквите нерви, които из¬лизат от основата на перата, завърш¬ват по неравномерно назъбения, като накъсан, ръб на перестите листенца. Тази особеност е характерна за всички видове Caryota.

Видове палми - Buttа

2009-12-21T01:23:00.000-08:00

Разграничаването на отделните видове Butta е трудно, ако няма плодове за сравнение. Те лесно хибридизират помежду си, а понякога и с близките родове Arecastrum или Syagrus, което увеличава объркването. Butia образува единични стъбла, които дълго време са обвити с листните основи на умрелите листа. С напредване на възрастта те изпадат и оставят пръстеновидни белези по циментовосивото стъбло. Растенията не образуват корона, дългите заострени перести листа са насочени нагоре и провиснали в елегантна дъга подобно на Arecastrum. Те са неравномерно под-редени по средния нерв, някои от тях по двойки или тройки.

Произход: Родината на това растение е Бразилия, но се среща още в Парагвай, Уругвай и северна Аржентина. В южна Бразилия Butia вирее като декоративно растение дори в райони, където през май настъпват леки застудявания.

Brachea armata

2009-12-18T01:16:00.000-08:00

Поради сребристо-сините си до синьо-сиви листа, покрити с тънък восъчен слой, видът е наричан още „синя хесперидна палма". Твърдите ветриловидни листа са нарязани до центъра и още веднъж по същия начин до върха на всеки лъч от ветрилото. Листната дръжка е въоръжена по ръба с насочени надолу бодли.

Brahea edulis
Тя се отличава от предния вид по това, че е по-ниска, има по-тънко стъбло, изцяло или почти невъоръжени листни дръжки, много по-къси съцветия и светлозелени листа. Ягодовите плодове са ядливи.

Archontophoenix cunninghamiana

2009-12-16T06:45:00.000-08:00

Най-ясният отличителен белег от Archontophoenix alexandrae е зеленият цвят на горната и долна част на перата. Централният нерв отдолу е покрит от двете страни с кафяви, мъхести люспички. Основата на стъблото не е удебелена, разстоянията между пръстеновидните белези са по-големи, отколкото при предишния вид.

Култивиране на палми Borassus

2009-12-14T04:17:00.000-08:00

Палмирската палма е интересно явление, но рядко се култивира при домашни условия. Съответно на родния й климат Borassus се отглежда в условия на топла къща, тоест подобно на Brahea. Подходящ субстрат е хранителната, водонепропусклива почва.

Arecastrum romanzoffianum

2009-12-12T06:58:00.000-08:00

В по-старата литература видът се по сочва като Cocos piumosa, Cocos romanzoffiana и C. botryophora. Под Cocos australis се разбира Arecas trum romanzoffianum var. australe. Жълтите до оранжевочервени пло дове достигат дължина 25 мм и са ядливи.

Култивиране на Areca

2009-12-10T06:54:00.000-08:00

Areca catechu обича много топлина. През нощта температурата не трябва да пада под 18° С, а през деня да се покачва с няколко градуса. Висока влажност на въздуха и сенчесто място са условия за добър растеж. Ако палмата е в стая, на влажността на въздуха около нея трябва да се обръща особено внимание. Важно е да се прилага често пулверизиране, коренището да бъде винаги влажно. Освен това тя трябва да бъде поставена над водна площ или в растителен остров. Areca catechu се чувства най-добре във влажно и топло помещение.

Видове палми - Brahea

2009-12-08T03:15:00.000-08:00

Известни са 12 вида Brahea, включи телно тези, които по-рано са смятани за отделен род Erythea. Касае се за ветрилообразни палми със силно стъбло, които може да достигнат височина 15 м. При по-младите палми то е обвито дълго време с прикрепени листни основи и напомня на род Trachycarpus. Но при Brahea основата на стъблото е видимо удебелена. Извън листните основи (обикновено в долната му част) стъблото е на пръстени. Листната корона се състои от повече или по-малко гъсти, слабо костапалматни, кръгли листа с жилава дръжка. Забележителни са дългите израснали от листните влагалища съцветия с яркожълти цветове. Произход: Родината на Brahea е областта между южна Калифорния до Хондурас и Гваделупа. Тя се среща в сухите и горещи райони, по планински склонове, варовикови скали, клисури и речни корита.

Borassus flabellifer

2009-12-06T04:15:00.000-08:00

Видът се нарича още палмирска или лонтарова палма. Множеството остри, радиално насочени навън листа придават на листния кичур сферичен вид. Листата са оформени почти в кръг, лъчите на ветрилото са прорязани до 50%, а листните дръжки са назъбени по ръбовете.

Култивиране на Arecastrum

2009-12-04T07:04:00.000-08:00

Видът Arecastrum romanzoffianum е особено подходящ за култивиране у дома. Той е устойчив, няма специални претенции и има широка приспособителна способност. През лятото, ако му се осигурява достатъчно вода, обича да бъде на силно слънце. Зимува в условията на умерено топла къща, но търпи и температура под 10° С.

Култивиране на Archontophoenix

2009-12-02T06:48:00.000-08:00

Вида вирее добре в прохладно помещение при много светлина, но понасят и сянка. Archontophoenix расте бързо и може да прекара зимата при температура ок. 10° С. В помещението трябва да се осигури достатъчна влажност на въздуха, за да се предпази от бързо изсъхване на върховете на листата. Листата трябва да се пулверизират често, а коренището да е винаги влажно. A. cunnunghamiana е нечувствителен към студ вид. Често го бъркат с Ptychosperma elegans, който има подкастрени и неравномерно назъбени перести листа.

Borassus

2009-11-30T04:13:00.000-08:00

При този род не е уточнено научно дали се състои само от един вид или се подразделя на няколко близко сродни вида. Borassus достига височина повече от 20 м при диаметър на стъблото до 60 см. В основата си стъблото е удебелено, в средата понякога подуто и с пръстени по цялата дължина. Гъстият листен кичур се състои от множество ветрилообразни, твърди, костапалматни листа със синьо-зелен до сиво-зелен цвят. Произход: Borassus е разпространен от Африка през Мадгаскар и прилежащите му островни групи до Индия, Шри Ланка, Югоизточна Азия, Малайския архипелаг и Нова Гвинея. Палмите виреят в сухи, горещи области с мусонен климат и нямат предпочитание към типа почва.

Areca catechu

2009-11-28T06:53:00.000-08:00

В младежкия стадий стъблото на са-къзовата палма (или пинангова палма) е зелено. С течение на годините то добива сив цвят и там, където е имало листа, остават пръстеновидни, по-светли белези. Листната корона е образувана от сравнително малко листа, чиито пера са насочени право напред. Те са много плътно един до друг и не са заострени, а подкастрени и назъбени. Костилковите плодове на сакъзовата палма, от които се до бива дъвка, са яйцевидни и достигат дължина 5 см.

Areca

2009-11-26T06:50:00.000-08:00

Родът спада към най-атрактивните перести палми. Известни са над 50 вида. Те имат стройни стъбла с пръстеновидни белези и диаметър 20 см. На височина достигат 30 м. Гладката корона е с дъговидно висящи перести листа, чиито върхове са затъпени, окастрени или назъбени в зависимост от вида. Двете пера на върха на листа често са сраснали във форма на опашка на риба. Съцветията се явяват под короната и имат мъжки и женски цветове.

Произход: Родът Areca произхожда от влажните и топли тропици. Областта на разпространение се простира от Източна Индия, Шри Ланка, Югоизточна Азия през Соломоновите острови до Куинсленд. Повечето видове виреят в приглушената светлина в долните и средни нива на тропическата джунгла, но някои високорастящи видове са приспособени към ярка слънчева светлина.

Arecastrum

2009-11-24T06:56:00.000-08:00

Родът (новите научни разработки я причисляват към Syagrus) се състои от един вид с много вариетети. Циментеносивите солитерни стъбла са срав нително гладки с неравномерни пръс теновидни белези. При възрастните палми стъблото се издува в средата като коремче и достига височина 25 м. Листата израстват без корона и образуват рехав листен кичур, който из глежда перест. Перестите листа може да станат дълги повече от 5 м. Отначало са насочени нагоре от стъблото и провисват в дъга. Многобройните пера, които израстват от средата в неравномерни снопчета (до пет на едно място), се спускат силно надолу, кое то придава на палмата характерен хабитус.

Произход: Областта на разпростра нение се простира от Бразилия, Парагвай и Уругвай до Аржентина. Там тя се среща в гори, в близост до реки и в други области с достатъчно почвена влага. Arecastrum расте бързо, приспособява се лесно и дори в тропическите области се използва за оформяне на пейзажа.

Archontophoenix

2009-11-22T06:38:00.000-08:00

Родът Archontophoenix обхваща четири вида, които образуват стройни, гладки, зелени до сиви солитерни стъбла с височина 22 м. Белезите от изпадалите листа остават като неравномерно отдалечени един от друг пръстени около стъблото. Стъблото завършва с корона. Тя има тъмнозелени, висящи в дъга, заострени перести листа с къси дръжки без бодли. Под короната се появяват съцветията, от които се развиват яркочервени, кръгли до овални плодове с диаметър 10 до 12 см.

Произход: Видовете Archontophoenix се срещат в субтропическите и тропически райони на Австралия. Те растат във влажните джунгли на топлата зона с много валежи и заради своята елегантност се отглеждат като декоративни растения във всички тропически области по света.

Използване на палмите за строителен материал

2009-11-20T00:53:00.000-08:00

Още Аристотел хвали здравината на палмовата дървесина. И до днес тя се използва за строеж на колиби и къщи. За тази цел служат предимно стъблата и листата на високите видове, напр. кокосовите палми (Cocos nucifera), бъчвовидните палми (Colpothrinax), финиковите палми (Phoenix), палмите Hyphaene, карнаубските палми (Copernicia), палмирските палми (Borassus) и други. Големите листа на перестите палми се използват и като покривен материал. От палмова дървесина се произвеждат също водопроводи и обикновени мебели. В някои райони на разпространение населението използва части от растенията за специални цели, например от твърдите игли по повърхността на стъблото се правят малки инструменти и върхове на стрели. В Куба дългите основи на листата на кралската палма се (използват за опаковане на балите с хавански тютюн. Поради голямата гъвкавост ротанговите палми (Calamus) намират приложение като суровина за закрепващи елементи и свързващ материал. Произвежданите от Calamus плетени изделия и мебели се предлагат на пазара с търговското наименование „ратанови мебели".

Archontophoenix alexandrae

2009-11-19T06:41:00.000-08:00

Този вид се отличава с характерно сиво оцветяване по долната страна на перата. Различава се от A cunningha-miana по издутата основа на стъбло то. По стъблото има видими пръсте ни, перата са гъсто подредени и в напречен разрез са отворени V-образно нагоре. Централният им нерв се откроява ясно.

Палми, от които се добива смола

2009-11-18T11:35:00.000-08:00

От някои видове катерливи палми се добива смола, на мираща приложение при производството на лакове и други. Чрез загряване на плодовете на Daemonorops draco се добива така нарече ната „индийска драконова кръв". Името няма нищо общо с истинското червено вино, което се получава от драконовото дърво (Dracae na cinnabari).
Между люспите на плодове те на рода Calamus се появя ват тъмночервени капчици смола, които се събират чрез изтръскване или по индустри ални методи, стопяват се и се продават като „червена смола, клей" във формата на пръчки.

Палми с бодли

2009-11-17T03:55:00.001-08:00

Палмите с тръни са по-скоро изключение. Дръжки те на листата на някои родове са покрити с бодли с форма на зъби на трион, напр. Washingtonia и Trachycarpus (само загатнати). Европейската миниатюрна палма Chamaerops humilis развива по края на листните дръжки остри игловидни бодли, които достигат дължина 2 см. За някои видове Phoenix е харак терно ошипяване на най-долните, къси листни дръжки. Те поемат функцията на ефективно въоръжение.

Един от най-бодливите видове e Aiphanes. При вида Aiphanes caryotifolia с атрактивна външност и перести листа във форма на рибна опашка всички части на растението са снабдени с остри черни игли. Разположените пръстеновид но по стъблото игли са дълги повече от 10 см. Други бод ливи родове са например Acanthococos, Acrocomia, Astrocarium, Bactris и Desmoncus.

Най-богатият на видове род палми

2009-11-15T03:48:00.000-08:00

Най-богатият на видове род сред палмите е Calamus. До днес са известни 340 вида, чиято естествена зона на разпространение е между 30 гра дуса северна и южна ширина. Най-много видове се срещат в района на Нова Гвинея, Сингапур и островите Сунда.

Полезност на палмите

2009-11-13T03:52:00.000-08:00

Няма друго семейство палми, което да има приблизително толкова широк спектър на на полезност, като семейството арекацеи. Именно заради това палмите са сред най-важните растения за жителите на тропиците. В Индия, например, изброяват 801 възможности за използване на палмирската палма (Borassus frabellifer), тоест почти колкото кокосова та палма, чийто коефициент на приложимост е 99.9. Тук не е възможно да се изброят многостранните възможности за използване на палмите и техните плодове.

Палми, от които се добива захар

2009-11-11T00:59:00.000-08:00

Захарната палма (Arenga pinnata), винената палма (Raphia vinifera), както и парливата палма (Caryota urens) отделят захарен сок, който месеци наред изтича от раните на отрязаните съцветия. От сгъстения сок се добива сурова захар, а след ферментация се получава палмово вино (тоди). По подобен начин се събира сок от палмирската палма (Borassus frabellifer). От този сок се произвежда палмова захар (джегъри), палмово вино, а чрез дестилация - арак. Прекомерното използване на медената палма (Jubaea chilensis), сгъстен сок се продаваше като „палмов мед", имаше трагични последствия и доведе през 1971 година до пълната забрана за извличане на сок с цел защита срещу изчезването на дървото.

Най-дребната палма

2009-11-09T03:45:00.000-08:00

Най-дребната палма, образуваща стъбло, е Reinhardtia gracilis, var.gracilior, вид с неравномерни ветрила, който се среща в Южно Мексико, Хондурас и Гватемала. Височината на стъблото е под 1 м, а диаметърът му достига само 4-7 мм. Също така нежна е произхождащата от Мексико Chamaedorea metallica, чиито листа достигат максимална дължина 25 см.

Бързо израстващи палми

2009-11-07T03:38:00.000-08:00

Рекордът по бързо израстване държат видовете Calamus. Дори младите растения из преварват неимоверно ско ростта на израстване на видо вете, които образуват стъбла. Запасите на Calamus намаля ват вследствие на прекалено голямото им икономическо използване, тъй като от из дънките им се добива така наречената испанска тръба за направа на плетени мебели.

Най-дълго живеещият вид палми е

2009-11-05T03:42:00.000-08:00

Най-дълго живеещият вид е Lodoicea maldivica, ветрилна палма от Сейшелите. Предпо лага се, че тя достига възраст повече от 800 години, но пък стъблото й е сравнително нис ко - 30 м. Дърветата започ ват да цъфтят на 30 години. За узряването на плодовете са нужни шест до седем години. Световните запаси от тези дървета са само няколко хи ляди екземпляра.

Най-често култивираните видове палми

2009-11-03T04:08:00.000-08:00

Най-често култивираните видове са финиковите и коко совите палми, които се счи тат за източници на основни хранителни продукти. През 1989 година финиковите пал ми по света наброявали 100 милиона, а добивът на плодо ве от тях - 1,8 милиона тона.

Най-бавнорастящат вид палми

2009-11-02T03:40:00.000-08:00

Най-бавнорастящата от всички палми е Jubaea chilensis, медената палма. Тя е един ствен вид от рода. Естествената област на нейното разпространение е сравнително тясно ограничена. Изолирани екземпляри се срещат по тихоокеанското крайбрежие между 30 и 35 градуса южна ширина.

Най-големи листа

2009-11-01T04:05:00.000-08:00

Най-големи листа от всички палми развива ликовата палма Raphia farinifera, която расте в Мадагаскар. Листата са истински чудовища с дължина 20 метра и пера, дълги До 2 м. Палмата дава плод само един път в живота си. Съцветието се появява през 16-та й година и от него се развива доста тежък сноп от плодове. Всички части на това растение имат голямо икономическо значение за на селението. Най-ценният про дукт обаче е ликото Raphia, добивано от още недоразви тите листа.

Най-дългите палми

2009-10-31T03:34:00.000-07:00

Най-дългите палми са от род Calamus (наричан още ротанг), които поради захва-щите си органи с кукички принадлежат към лиановия тип. Видовете Calamus нямат стълбовидно стъбло, те разви ват обикновено жилави из дънки с диаметър само някол ко сантиметра, по които са пръснати перести листа. В стремежа си към светлина те се катерят нагоре по гиганти те в девствените гори, като достигат понякога дължина над 200 м.

Най-високо стъбло при палмите

2009-10-30T03:33:00.000-07:00

Най-високо стъбло при палмите развива Ceroxylon quindiuense, переста палма, която отделя восък на върха на стъб лото. Тя се среща предимно в района на мъгливите гори в Колумбийските Анди, където расте на височина до над 3000 м. Стъблото й достига 60 м височина и диаметър само 40 см. Механизмът на снабдява не с вода при този ръст е все още неразгадана физическа загадка.

Най-нечувствителните към студ видове палми

2009-10-29T04:04:00.000-07:00

Най-нечувствителните към студ видове палми са Trachycarpus fortunei и Serenoa repens. Те понасят температури по-ниски от -10° С и са по-устой чиви от европейската миниа тюрна палма Chamaerops humilis.

Най-устойчивият на горещина вид палми

2009-10-28T04:01:00.000-07:00

Най-устойчивият на горещина вид е същинската финикова палма Phoenix dactylifera. В арабските страни казват, че тя обича краката й да бъдат във вода, а главата - в огъня, тоест тя е приспособе на към яркото пустинно слън це, но се нуждае от много вода. Като декоративно растение финиковата палма по нася почти безпроблемно прехвърлянето от зимна в лятна квартира.

Най-чудатите палми

2009-10-27T03:50:00.000-07:00

Най-чудати от всички са палмите със стъбло във форма на бутилка или бъчва. Палмата Hyophorbe amaricaulis, например, има стъбло с бъчвовидна форма, в горния бутилковиден край на което има кичур от само 5-7 перести, извити листа. Стъблото с диаметър 60 см достига висо чина около 2 м. Също така много впечатлява ща е ветрилната бъчвовидна палма Colpothrinax wrightii. При възрастните екземпляри стъблото е издуто в средата като корем. Над и под тази из дутина то е цилиндрично, с височина до 15 м. Причината за това необичайно издуване е неизвестна

Най-голямо съцветие

2009-10-26T03:57:00.000-07:00

Най-голямото съцветие в целия растителен цвят се среща при род Corypha. Според местното население дървета та цъфтят, когато достигнат възраст 50 до 70 години. Мощ ното близалце стърчи отвес но нагоре от средата листна та розетка. По многобройни те разклонения има може би около 100 милиона цвята. Близалцето достига дължина 10 м. В този стадий палмата има неповторим вид. Още по време на зреенето на плода тя започва да умира. С образу ването на плода задачата на живота й е изпълнена. От началото на нашето столетие родът Corypha се счита за една от редките палми. Тя е разпространена от тропическа Азия до Северна Австралия.

Най-големи единични плодове

2009-10-25T03:59:00.000-07:00

Най-големите единични плодове, известни в растителния свят, дава сейшелската орехова палма Lodoicea maldivica. Плодовете й с дължина до 60 см достигат тегло 25 кг.

ПАЛМИТЕ - РАСТЕНИЯ НА РЕКОРДИТЕ

2009-10-25T03:22:00.003-07:00

От край време палмите са очаровали хората. Още преди хилядолетия им се възхища вали и ги почитали, не на пос ледно място поради разнооб разните възможности за из ползването им. Много преди нашето летоброене асирийци-те се научили да опрашват женските финикови палми, за да дават повече плод. При някои народи, които жи веят в пълна хармония с при родата, двудомството на реди ца родове е довело до религи озно одухотворяване и прек лонение пред палмите, което отчасти се е съхранило до днес.

В древна Гърция палмата била символ на славата и по бедата, а палмовата клонка (лист от палмата Phoenix) и днес е символ на мира не само за християните. Влизането на Исус Христос в Иерусалим на Връбница било ознаменувано чрез покриване на пътя му с палмови листа. Днес палмо вите листа и съцветия се из ползват при религиозни цере монии за украса на храмове те.

През 17-и и 18-и век пътува щите по море ботаници харак теризират палмите като „най-полезните дървета на света". Поради елегантния им вид шведският естествоизпитател Линей (1707-1778) ги нарича „принцеси на растителния свят". Те ярко се отличават от всички останали растения по своя хабитус, характерната форма на листата и по строе жа на стъблото, а силно ди ференцираното разнообразие на техните форми е несравни мо с никое друго растително семейство. Някои видове дори са достигнали интересни ботанически рекорди.

Видове палми - Roystonea

2009-02-13T04:14:00.000-08:00

Към този род, наричан още кралска палма, се числят 16 вида, които ста-ват много едри и внушителни. В края на бяло-сивото стъбло родът образува силна корона - дълга до 2 м. В зависимост от условията на средата стъблото става на места по-тънко или по-дебело. Тъмнозелените перести листа може да достигнат дължина 7 м. Съцветията имат мъжки и женски цветове, тъмнокафявите до черни плодове са с диаметър 1 до 2 см.

Произход: Районът на естествено разпространение се простира от южна Флорида през Южна Америка и северното крайбрежие на Южна Америка до Антилските острови. Палмите растат главно в джунглите, по влажни места, в близост до водни басейни и предпочитат дълбоките и богати на хранителни вещества почви.